Приказка за Лека нощ...........

Съжалявам, че се намесвам в забавлението Ви, но Лицата е откраднато от моя блог. Нещата от него са свободни за споделяне, но при признание на авторството и указване на източника с линк. В противен случай си е чиста кражба!
Това е адресът на оригиналната публикация и ако не го добавите, настоявам материалът да се изтрие от тук!
Лицатаhttp://nyamamideya.blogspot.com/2010/10/blog-post_09.html

Приказка за Лека нощ........... N2608011

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ........
10 ОКТОМВРИ 2010

Лицата
Някога, преди много години, в едно царство нещата тръгнали наопаки. По неизвестни причини, хората в него започнали, да странят един от друг. Гледали се с подозрение и все намирали повод да се карат.
Владетелят на царството дълго не забелязвал нищо, но един ден и това се случило. Потърсил причината, но не я открил. Поискал помощ от съветниците си, но и те не намерили причината.
Тогава един стар човек, предложил да попитат Магьосникът с хилядата лица. Всички били чували за него, но малцина го били виждали. Никой не знаел годините му, но от векове хората отивали при него, с най-важните и трудни въпроси.
Живеел в пещера, в една далечна планина и пътят до там бил дълъг и опасен. Малцина от тръгналите стигали и се завръщали. Пътят минавал през зловещи места, пълни със духове и свирепи зверове. Пресичал бурни реки и се губел по тесни планински пътеки, където всяка крачка встрани, била последна.
Стигнел ли човек до пещерата, го очаквало ново предизвикателство. Трябвало да влезе в нея и да върви с часове, в непрогледна тъмнина, воден единствено от тънко копринено въже.
Всички се страхували от Магьосника, но знаели, че съветът му винаги е верен. Затова, когато някой изчерпел всички други възможности, тръгвал по пътят към пещерата му. Ако се върнел, носел решението със себе си.
Наричали го Магьосникът с хилядата лица, защото никой не знаел, как всъщност изглежда. Всеки, който се върнел го описвал различно. Според един бил могъщ и страшен воин, според други безгрижен съзерцател. Някои казвали, че е благ и искрен човек, а други го сравнявали със дявола.
Никой не знаел, защо се явявал с толкова лица, но за съветите му били единодушни. Винаги били верни и на място.
Царят веднага разпоредил да пратят пратеници, за да поискат съвет, но другите му напомнили, че Магьосникът, давал съвети само на тези, които лично зададат въпросите си.
Нямало друг начин и Царят потеглил на път. Тръгнал сам, както се изисквало. Вървял от сутрин до здрач, докато краката му не спирали сами от умора. Нощувал под звездното небе, покрит единствено с плащът си и много пъти на нощ се будел от страшни непознати звуци. Дрехите му се превърнали в дрипи, тялото му се покрило с рани, очите подпухнали от недоспиване, но един ден стигнал до пещерата. Не спрял да почине, а влязъл следвайки въжето, надявайки се този ад да свърши.
След час стигнал до осветено от лоена свещ място. Срещу себе си видял един много стар и грозен човек. Това бил Магьосникът.
Погледнал той към Царя, после махнал с ръка и го отпратил:
-Върви си! Днес съм уморен и не мога да дам съвет на никого. Ела утре сутрин.
Царят се слисал, но после намерил обратният път и прекарал нощта до входа на пещерата. Още с първите лъчи на слънцето, отново се запътил към Магьосникът. Когато стигнал до познатото място, видял, че Магьосникът нервно ръкомаха с ръце. Лицето му било различно на него било изписана нервност и нетърпение.
-Върви си и днес! Имам много неща да върша, а резултатът е важен. Не мога да ти дам съвет днес! Ела утре пак.
Царят навел глава и отново прекарал нощта, пред пещерата. На следващата сутрин се събудил, премръзнал и го обхванал гняв. Втурнал се в пещерата и още от входът и извикал:
-Е, стига толкова! Днес искам да ми дадеш съвет. Не съм бил толкова път, за да се подиграва с мен, някакъв клоун с много лица.
Срещу него, обаче се изправил един гневен великан, чийто поглед го спрял на място.
Царят уплашен се проснал по очи и замолил за милост.
-Стани и замълчи!- чул се глас.- Зная за какво си дошъл. Не търси причината за разногласията. Хората винаги ще се карат помежду си. Ако намериш, обаче обща цел и успееш да ги накараш, да започнат заедно, те сами ще намерят общ език.
-Но, Магьоснико, вместо решение, ти ми поставяш, по-сложна задача. Криеш се зад, многото си лица и се подиграваш с мене.
-Лицето ми е само едно.-отговорил Магьосникът.- Това, което всеки пристъпил този праг, вижда е собственото си отражение в старо огледало. На светло всеки вижда това, което иска, но тук вижда истинското си лице. Върви и по обратният път ще намериш решението. Вече научи, че ако искаш много да направиш нещо, нищо не може да ти попречи.