Две притчи за св.Николай

ПРИТЧИ............
6 ДЕКЕМВРИ 2010

Притча 1

Живяли някога на земята праведниците Касиян и Николай. Призовал ги Господ при Своя Престол. Облекли си те бели, празнични дрехи и тръгнали на път. Вървят и гледат: на пътя селянин с каруца, каруцата заседнала в калта. Николай казал на Касиян:"Да му помогнем да се измъкне от калта!" А Касиян му отговаря:"Как така, може ли да влезем в тая лепкава кал с белите, празнични дрехи? Не бива да се явим пред Господ целите в мръсотия!" "Нищо, Господ ще ни прости, затова пък добро дело ще извършим"-казал Николай и влязъл в калта. Помогнал на селянина, измъкнали каруцата. Дрехите му, разбира се, се изцапали. Гледа го Касиян и клати недоволно глава. А на Николай му станало леко на сърцето, все едно слънце играе. Представили се двамата пред Престола на Всевишния. "Приближете се до Мен,- казал им Господ - със своя праведен живот заслужихте да станете почитани светци. Във ваша чест ознаменувам празници. Благодаря ти, Касиян, за чистите бели дрехи, с които Ме почете. Определям в твоя чест да има празник веднъж на четири години. А на теб, Николай, още по-голяма благодарност, защото чистото сърце е по-скъпо от чистите дрехи и със своите добри дела угоди и на Мен и на хората. Затова определям празник в твоя чест два пъти в годината."
Разбрал тогава Касиян, че чистите помисли и добрите дела са по-ценни от белите

Притча 2

В трудни времена живял един човек, който намислил да си осигури добро с недобри дела. Където каквато вехтория намери, няма да я подмине. Накупи боклуци всякакви, изкара ги на пазара и така ще ти заговори, ще те омае, съвсем ще ти разбърка ума и тройна цена ще им вземе - с една дума, мошеник.
И всеки път, като успеел да измами някого, палел свещ на св.Николай. Натрупал толкова свещи, че само неговите се виждали.
И тръгнала мълва за Ипат, че е пръв в усърдието си и св. Николай е помощник в делата му. И сам Ипат се уверил, че втори като св. Николай няма.
Веднъж завлякъл съседа си и си плюл на петите. Но за лош късмет, подгонили го.
Тича Ипат, тича, излязъл от селото, тича по пътя, а-ха да го настигнат. Не щеш ли, насреща му старец, дрипав такъв, вехтошар.
-Къде тичаш, Итап?
-Ох, деденце, измъкни ме, не позволявай да ме хванат: настигнат ли ме, жив ще ме одерат!
-Лягай - казва му старецът - тук в канавката.
Скочил Итап в канавката, а там - умрял кон. Пъхнал се той в корема на коня, скрил се.
Тичат хора по пътя, право по следите на мошеника, но да погледне в канавката никому не минало през ума, кой ще ти гледа разложена мърша. Така и го подминали.
Излязъл Итап.
А старецът още стои на пътя.
-Е, Итап, добре ли ти беше в скривалището?
-Ох, деденце, добре - едва не се задуших!
-А виждаш ли, задушливо! - казал старецът и изведнъж станал такъв строг. - А на мен какво ми е от твоите свещи, как мислиш? Свещите ти са като тая мърша!
И навъсен продължил пътя си.

Чрез http://prit4ite.blogspot.com/